Не можеш

Не можеш да си влюбена в смъртта...
умираш всеки ден самотна,
шансът имаше го, но го пропиля,
невинна или може би жестока.

Срещна някого, не го разбра,
а той по тебе се побърка,
не му дари ни ласка през ноща,
а той и другата те търси.

Порочна си, мръснице тъжна,
сърца в колекции си разпиляла,
с невинност стреляш, удряш точно,
за болката гнездо създала.

Невинен бях, от вътре още по-невинен,
точно за това ме бе избрала,
да ме превърнеш в пясък, в грешен сън,
уби ме, след като ме бе създала!

Не може да си влюбена в смъртта!
И в теб за болката лежи гнездо,
ще свърши някога и твоята игра,
и на теб сърцето ти е едно!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf