Пролетно докосване

Намигна в стаята ми закачливо слънце

и в миг разкъса тъмнината

дори рояла, кротко спящ във ъгъла,

по чудо съживен от светлината

засвири сам, но не тревожно,

а като птича песен в пролетно небе,

с магични звуци - нежни, светли,

топящи зимни ледове.

И сивото превърна се във златно,

праха по мебелите даже оживя,

самотната ми малка стая

събудена, дочака пролетта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf