Вървял ли си някога...

Вървял ли си някога сам
по дългите, тъмни пътеки?
Разпадък, позор и ад ням
навяват на всеки, навеки.

Вървял ли си някога сам
в пустинята, нощем, когато
животът замръзва и там,
изгубва се вечното лято?

Вървял ли си някога сам
по ледовете студени?
Вечерта колко дълга е там,
и страшна в студеното време.

Вървял ли си някога сам
през джунглите вечно горещи?
Дъждът господаря е там
и погубва дните човешки.

Вървял ли си някога сам
там, дето мракът умира?
Там само старец бил, ням
на всички душите събира.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: worm
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-15
прочитания: 134
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48938
   Съобщения: 209108
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73729
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936