СКРИТА ОТ СЕБЕ СИ

Крия думите, съшити от лъжи,

крия бреговете дъждовни,

умирали са хиляди души

и някои били са непокорни.

Крия свещите до болка изгорели,

крия гласа на прямотата,

крия вятъра в тялото уморено,

крия усмивките - зловещо, стаено.

Крия слънцето в зениците ми пусти,

крия нещо нечисто...

Ти мислиш, че нечистото е мое...

и пошло приласкава те в деня,

и погледите твои ще отнеме,

и ще ги хвърли без да има време,

истината в обръщение да пуснеш,

съвестта си уморена да отпуснеш...

съвестта си чиста да ласкаеш,

няма да намериш думи за да се покаеш.

Няма в диханието път да откриеш,

усещам, че болката пак ще зариеш...

Усещам, че нищо във теб не говори,

че само разума със чувствата спори,

че само ръката мрака претърсва...

Откъснах се... и хиляди звезди ще разпръсна...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf