СТИХИЯТА ЖЕНА...

Аз съм тази, в която се оглежда Луната,

аз съм тази, с която Слънцето спи,

аз съм тази, която рисува дъгата,

след дъжд пороен валял в нечий очи!

Аз съм тази, която превръща сълзите

в капки чиста, кристална, нежна роса!

Аз съм тази, с която танцуват звездите

и заплитат си блясъка в моята коса!

Аз съм тази, с която говори морето

и на мен то изпраща в бутилки писма!

И съм тази, дето нощем, смутено небето

обладава с изпепеляващо огнена страст!

Аз съм тази, дето пее сутрин със изгрева

и съм тази, дето той целува в зори!

А вечер тихо се сгушва в червенината на залеза,

уморена от всичките хорски беди.

Аз съм тази, с която пролетта тихо стъпва

и дарява живот на всяка пъпка и цвят!

И съм зимата, дето ги нежно прегръща

в зимен сън с пелена от пухкав, бял сняг!

Аз съм тази, с която вечер децата приспиват.

Аз съм тиха мелодия, ненаписан роман,

аз съм приказка, Фея, съдба, орисия...

На мъжете в очите – неизригнал вулкан!

Аз съм тази, която се пръвръща във вятър,

А понякога дори съм гъста мъгла...

Аз съм киноспектакъл, мюзикъл, театър...

Аз съм неразгаданата стихия – Жена!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf