|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За теб
Сега взираш очи в мойте писания,
странно се чувстваш нали,
защо ли четеш тези мои послания,
нима е важно за теб ми кажи.
Усмихваш се! Какво ли съм написал?
Няколко реда без път или цел
и надявам се, с тях да не те обидя,
а да стигна до твойто сърце.
Интересно ти стана, нали. Кажи ми?
Прошепни ми нежни слова...
аз не искам те да бъдат в рима,
а да бликат от твойта душа.
Ти върни се в мойте стихове стари,
разходи се в тез редове,
там, където сълзите мои изгарят,
там тупти и мойто сърце.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-02-20
прочитания: 144
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7592
Автори: 2051
Произведения: 46565
Съобщения: 228222
Лексикони: 2111
Коментари: 69769
SMS-и: 803
Снимки: 4742
|
|
|
|
|
|
|
|
|
