|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
А вечер си сипвам ракия..........
Наивно е от моя страна да пиша тук,наивно е тук да рева за някой другнаивно е да пиша и да се моля за човек,който по неволя е не ме обича.
И аз съм като вас.Ние тук всички пишем за любовпишеме от ревност от болка или от гнявпишем защото някой мъката ни ще прочете,ще ни оцени и своя глас ще даде.
Но никой няма да разбере.Аз пред хората съм непобедимааз горделива и неранима.Аз нямам грехове.Аз не пия, но нез наятвечер си сипвам ракия,за да заспя, за да забравя за мигкакво чувстам и кой ме рани.
И ето заспивам, а на сутринта с очи подутис мъката продължавам да вървя.Мислят, че мъжете умират за мен,а не знаят, че плача, че страдам, години наредза един мъж по студен и от лед.
Думите ми като сълзи се повтарят,те си приличат, те са без мирис без вкус,но се изричат или изплакватпоради липсата на топлина или от обида от горчивина.
Завършвам, последни редоведо следващите ранни часове.Ще заспя в прегръдките на нощта,но съвсем сама.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sisi_belqta
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-02-20
прочитания: 147
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8183
Автори: 2266
Произведения: 54638
Съобщения: 255272
Лексикони: 2611
Коментари: 86176
SMS-и: 822
Снимки: 5644
|
|
|
|
|
|
|
|
|
