Нашите небесни покровители

Когато си сам и ти е тъжно, и търсиш някъде упование, недей встрани поглежда, твоят ангел е винаги до теб. Съдба го наречи или надежда, късмет или шанс. Но има някой, нещо, което те превежда през бурите на този зъл живот хаос.

За мен е така. А ти вярваш ли, че има някой до теб, че има кой да отнеме болката ти? Знаеш за него, нали ?

Ако не, то нека ти разкажа. Раждаш се сам, живееш за себе си и умираш в самота, но всъщност питал ли си се дали е така. Няма как да не ти се е случвало нещо лошо, няма как да не си имал тежки моменти, но винаги имаш пламъче надежда, някакво такова малко, което едва мъждука, но го има. В такива мигове се обръщаш с молитва и търсиш някаква опора. Дори сам да не вярваш една или две думи изречени неволно, но от сърце, предизвикани от болка и страдание, отчаяние, те могат да са по-истински от хиляди молитви, изписани от стари монаси в техните килии, могат да ти дадат онова, което ти трябва, за да не се отдадеш на скръбта си. В такива ситуации се сещаш, че религията е сила и упование. А на кого се молиш ? Кой те пази и ти помага? Твоята ангел, твоят светец, сам Господ Бог ? Всички !!! Ти си част от едно цяло, създадено по някакъв неразгадан до днес начин, но душата ти, отделена от материалното вярва и се моли, иска да получи и е готова да даде. Тогава се обръщаш към своя светец и търсиш помощ и подкрепа, тогава се надяваш ангелът пазител, който върви до теб и този път да не е сменил посоката си, да продължава да те пази.

А мислил ли си, защо ти се случва всичко? В мигове на нещастие си готов или безспир да се молиш или всичко да отречеш. Защо ти е ангел, щом се разболяваш?! Защо ти е светец покровител, когато ти се случват беда след беда?! Ами ако трябва да намериш есенцията на нещата и в нея да откриеш силата си. Ангелът не е до теб, за да направи животът ти безметежен, радостен, живот като безкрайно море от рози и розови изгреви и залези. Той е до теб, за да те учи, да те направи силен, но и да ти помага всеки път и след всеки удар да се изправиш. Ти си като млада фиданка, защото годините ти на земята не могат да се сравнят с нейната възраст и тази млада фиданка често бива брулена от безпощадни ветрове, но бива и гъвкава, всеки път се изправя отново и отново, за да продължи да расте. Твоят закрилник е онзи, който ти помага да продължиш както слънцето и водата дават сили за живот на дръвчето.

Не е доказано, че ангелите съществуват научно , не е доказано и че човек има душа според медиците, но ти обичаш ли, плачеш ли, когато си наранен, искаш ли да се скриеш от света, който те плаши? Тогава какво доказателство ти е нужно? Духовното е такова, защото не се вижда. То е вярата в нещо, което не може да усетиш на допир, вкус, не можеш да видиш и да определиш качествената му характеристика. То е усещане и сила, защото силни са само богатите духом. Как би изградил този дух, ако нямаше кой да те закрия, ако нямаше кой да ти показва правия път, ако бе сам и безпризорен. Докато имаш вяра никога няма да бъдеш сам, докато имаш малката надежда в онзи пантеон на мъченици и светци, повечето от които реално са съществували, хора дали живота си и всичко най- ценно в името на другите, то няма от какво да се страхуваш. Вярвайки в чудодейната сила на думите и душата, вярвайки в светеца си покровител, ти си на правия път.

Всъщност знаеш ли кой ти е покровител? Вярно е че молитва отправена от сърце и душа би била чута , но знаеш ли към кого да се обърнеш? Лесно е ! Замисли се над името си- почти всички имена имат имен ден, т.е. ден в който празнува твоят светец. А ако нямаш, то тогава погледни кога си роден и ще разбереш. Важното е да искаш и ще намериш, дори да отправиш молитвата си към Дева Мария, която всъщност е моя покровителка, то ти няма да сгрешиш, защото като майка тя пази всички, а всички сме нечии деца. За сетен път ще повторя важно е да вярваш и да не се предаваш, да внимаваш да не грешиш или да се стремиш към осъзнаване на грешките и поправянето им, тогава ще има кой да бди над теб, тогава ще вървиш уверено напред, знаейки за ангела пазител, вървящ зад гърба ти.

Не се плаши, че някога ще бъдеш сам.

Не се плаши да бъдеш себе си.

Не се плаши да вървиш по път от теб избран

с гордо вдигната глава.

Не се страхувай – има кой да те пази.

Не се отчайвай- изгради в сърцето си храм,

където скрижалите безценни да запазиш

и ангелът, закрилник твой, да бъде вечно там.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf