В минзухарите на моите мечти

ти се стапяш бавно - сякаш си вода.

После те събирам в пясъчни следи

и отпивам глътка сребърна роса.

Паралелите пресичат меридиани

толкова логично, колкото и ти.

Като гладен тигър във бездомните савани,

аз те търся сляпо - в слънчеви лъчи.

Надеждата е с ново име - заличена

сякаш рицар си във приказка без край.

Твойта вяра във доброто - опетнена

а останал чист е само нечий лък.

Загледан в хоризонта, чакаш изгрева с любов

а утрото се гуши сякаш в запад.

Копаеш във безкрая собствен гроб,

във който ще попаднеш след поредната лъжа.

Накрая питаш се - дали е нужно да си ти,

като всеки търси да избяга от шаблона.

Дали въобще ни трябват тез очи...

щом в тях намираш на сивото сезона.