Улавяйки сред спомени ръката ми

Улавяйки сред спомени ръката ми.

Поведе ме със поглед устремен,

 Владетел на света и сетивата ми...

И сякаш бе завинаги до мен!

 Последвах те, страхувах се от сенките.

Защо вървях след теб... дори не знам!

 С надеждата за щастие отнемано

 и спомена - в безвремието ням.

Отпусна се в пространството изстиваща,

от теб отнета топлата ми длан

 и в блясъка на погледи преливащи,

ти спря и проговори с нежна свян.

 Попита ме с нескрито умиление,

 реалност ли са думите за мен...

 Обичам ли те още без съмнение...

Желая ли те още в своя ден...

Аз знаех - очевидно е пред хората,

 че още тръпна по един мираж

 и нощем замъгляваше умората

във мислите ми нежния пейзаж.

 Не си признах... не вярвах на сърцето си,

 излъгах и отрекох всеки миг,

 понесох се измамена в небето си,

 почувствала раздиращия вик.

Страхувах се безумно от признанието,

успях ли да заплача, не разбрах...

Болеше ли и исках ли страданието?...

Щом грешката си трудно осъзнах.

 И вече не съзирах красотата ти,

 до болка ослепяла от лъжи,

променяше безжалостно съдбата ми,

 залязваха обичани очи.

Отиде си... дланта ми бе изстинала,

поела част от твоя аромат,

 една любов беляза мойто минало,

 завинаги се срина моя свят.

Намразих се... проклинах се... отрекох се

от всяка своя клетва и мечта,

 докоснах острието на омразата

и срязах свойта длан - едва сега...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf