Помислих си,че няма да си тръгнеш

Помислих си,че няма да си тръгнеш!

Прошепнах,че те мразя през сълзи,

Но ти обърна гръб и ми отвърна:

„Обичах те,но ти не ми прости!”

Помислих си,че няма да си тръгнеш,

Но ти докосна бялата врата

И никога при мен не се завърна,

А чаках те,обляна в самота!

Помислих си,че няма да си тръгнеш!

С очите си помолих:”Остани!”,

Но нямаше те,беше вече късно,

Прободе остър пламък две души!

Помислих си ,че няма да си тръгнеш!

Прощавайки опитах да те спра,

Но плачейки опарена потръпнах,

когато се оказах пак сама!

Аз чаках твоя поглед в тишината

И дълго гледах бялата врата,

Бледнееше във мрака мълчалива,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf