Когато вали не заспивам
Когато вали не заспивам
и чезне оттатък душата - оттатък е толкова близо, когато вали, че се плаша. Над мен се разсича небето, разкъсвано сякаш от пръсти, безмилостно взели му всичко
и всичко превърнали в вятър. И падат сълзи без посока, а после изчезват безследно, където спасение няма
и губи се всяка надежда. И времето спира да тича, препънато в някоя капка - забравени после минути, след него във мен се изплакват. И чезне оттатък душата, с пространство бездушно се слива
и как щом самотна я чакам, когато вали да заспивам?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: juliet007
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-02-21 г.
прочитания: 120
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|