Недей!

Недей!
Не прехапвай стаените думи.
Не закривай сълзите си
зад усмивки немислени.
Плачи...
Самотни са силните...
Във болката раждат се истини.
Недей!
Не проси глътки от Минало.
Не обръщай поглед назад.
Във своите сълзи измий
огледалото пукнато.
И плачи...
изплачи си ти своето....
Недей!
Не подавай с ръцете си пламък
над удавени и увехнали въглени.
Прахта, вярвай, не е стихия,
прахта е безсилен остатък...
Днес забрави!
Животът от болка се ражда,
в болка идва му края...
и вес ден със нея се плаща...
Но не дави се душа в сълзи,
а Утрето свое съгражда...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nyama
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-22
прочитания: 176
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7560
   Автори: 2044
   Произведения: 46061
   Съобщения: 206339
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68764
   SMS-и: 800
   Снимки: 4707