Като продължение

Отдоле откъм полето си идеше на Стоен майци му, като зачу Месечинка
Що си клетва кълне, зарони сълзи, сълзи майчини па си на Стоен продума.
Ти Стоене, ти чедо мамино, що си мома любил на глед на гледа под Месечинка.
Иди Стоене у дома па си невеста на ръце вземи у града я носи, че невяста е болна легнала, и очи си за тебе изгледа. Като зачул Стоен майце си, разгорди си риза белена па викна та запе:

Не кълни Месичнки
не проклинай
мойта пуста невера.
Чедото ми серак ке остане,
pо чорната земя да торси
мила си майчица.
Мене с очи да не гльода
и с глас не дума...

Вдъхновено от един разказ на  диалект от Emili, който в момента не намирам за съжаление да ви го предоставя. Това момиче пише невероятни разкази които докосват. Тя казва така за тях - " Пиша тези разкази защото знам, че правят хората по добри"
Благодаря ти слънце!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf