Ще мога ли??? Да е прекрасно...???

Преследвана от самота и демони

се луташе душата ми в мъгла...

И ето ти дойде от някъде

и искаш ме, да ме спасиш

от мен самата.

Обичаш ме!

За теб съм най-красивата!

Трепериш, гледаш ме, боготвориш!

Желаеш ти да сбъднеш всяка моя мисъл

и да живеем дълго и щастливи!

Чертаеш планове, кроиш мечти,

но ти не знаеш, че във мен е празно...

пусто, страшно и в душата ми вали...

Ще мога ли...? Да е прекрасно...???

А трябва ли...? И трябва ли да е така???

Да бъде без огньове пламенни...???

Или е по-добре във самота...

с мечти обрулени и плодове попарени???

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf