Остави на сетивата да те водят

Остави на сетивата да те водят

Затвори очи сега и ми кажи. Цветни кръгове ли виждаш?

В тишината вслушай се среднощна. Птици сладкопойни ли дочуваш?

Отпусни се, не мисли, остави се сетивата да те водят. Нежност, топлина дали не долови?

Сега така постой, очите си затворил, заслушан в тишината и помълчи, остави на сетивата да те водят.

Загледай се, за тебе райски изгледи врати широко ще отворят.

Заслушай се, за тебе птиците ще пеят най-хубавите свои песни.

Ще чуваш ромона на бързото поточе горско,

ще вдишваш аромата на цвета разпъпил, на тревата мокра след дъжда, гърдите ти ще се изпълват с чистота и нежна свежест.

Остави на сетивата да те водят. Очите си така затворени подръж.

Нека кръговете цветни не изчезват. Нека птиците да не замлъкнат.

Нека аромата те опива. Вдишвай всяка глътка от живеца.

Очите си ти не отваряй.

Така, в този унес нощен, приел усещането ти от сетивата,

във свят несъществуващ, но прекрасен ще се пренесеш сънливо,

и там, сред горските цветя и нежни пеперуди,

ще срещнеш мен, като прекрасна фея предрешена,

ще те докасна нежно, ръката малка в твойта силна мъжка длан ще сложа,

ще постоя така, ще помълча и после с тихи стъпки ще си ида...

Остави на сетивата да те водят...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf