снощи ти онтово дойде... сам... беше без нея... дойде при мен и при нашите общи приятели... дълго чаках... гледах те... с нетърпение очаквах мига в който ще ми кажеш здравей... но така и той не дойде... в един момент чух "аз те мразя" ...но погледа ти шепнеше друго...
снощи ти ме намери... и не искаше да ме оставяш... времето спря в мига в който те видях... а сърцето два пъти по силно туптеше... ти пред всички каза "коя е тази"... а аз не бях непозната... а бях единствена...
снощи ти дойде... дойде за мен... пред всички ме обиди... стотици пъти... а аз ти се усмихнах и ти казах "обичам те" ...след всяка обида ме гледаше сякаш ми казваш... обратното е... и аз приех всичко като комплимент... и така всеки път когато идваш... аз те обожавам макар всичко... и знам, че ти и ти ме жадуваш... дори пред хората да го отричаш...