Толкова много е казано за звездите...

Безмълвни свидетели на човешки съдби,
спускат се в посребрели коси...
На свечеряване със светулки се гонят,
безсъници предвещават, не спорят...
Блестят и отразяват светлината...
Падат и сбъдват желания...
И с тишина изпълват простора,
щом за любов заговорим...
Звезден дъжд разпалва пожари -
копнежи покълват и избуяват...
Пропускаме бездомни гари
и всеки сън възкръсва наяве...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pavli
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-02-23 г.
прочитания: 75
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7294
   Автори: 1950
   Произведения: 42759
   Съобщения: 180836
   Лексикони: 1843
   Коментари: 59659
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486