АМИН ЗА ДЯВОЛА... ПРЕДИ ЗАДУШНИЦА!

Никой не го усеща

как точно

в шест,

може би в пет

на разсъмване,

всеки ден облича

черно-бялата риза,

недоспалата...

И носи просфора

в олтара.

Как мирише на мухъл

този вкиснат

хляб,

който дава за нафора.

Мирише...

Мирише на гнило.

Взетата по тъмни

доби

мая от душата

на чуждите вопли.

Опява чуждо умряло.

Все сутрин.

В шест,

може би в пет -

часът всъщност няма

значение...

Но на разсъмване,

когато небесата

благословят росата

за миро.

Миро са капките,

които с мръсни цървули

гази...

А после без срам вдига

ръце към небето -

да го покрие бялото.

И отровата му мирише

на мухъл.

Усеща се.

От разстояние...

Затова силните -

онези песове лешояди,

знаят...

Как дяволът-върколак

прави не със своя,

с чужда пита помен

и как я подава

с подсладено коливо...

Амин на душата му!

Без свещ.

Без

пламък... Но

точно в пет...

Почти в шест

на разсъмване.

Малко преди задушница.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf