Потичат сълзи от очите ти, но няма кой сълзите ти да изтрие. Болка те пробожда, но няма кой кръвта да спре. Дъжда отмива чувствата от твоята черна дъска, но вече няма кой да ги напише отново макар и с тебешир от сладък мир или тишина. Поглеждаш сам небето и не виждаш нищо, все едно си със затворени очи. Погледа ти е така тъмен защото вече никой не иска да осветява твоя ден и твоята нощ. Всеки проклина този ден що в теб е открил искра истинност и желание за живот. Ти постави краят на връзката на приятелите ти. Ето, че денят които ти предрекох вече реалност се зове. Погледни напред, погледни настрани и отново мрак цари в твоите очи. Ти за мен и твоите приятели забрави. Ти всичко подцени и на живота правата прекрати.
