Потърсих в спомените си тъга,преминала в сегашно време.От болките ми всичките коянезабелязано във мене още дреме.
Пребродих всички кръстопътина каменистото ми, вятърно съзнание.На ум измислих двеста пътина преживяно мое си страдание.
И после се досетих за онази обич,която детските ми дни обрули.Поех си дъх, преглътнах по-дълбоко,а пък сълзата се търкули...