зад ъгъла заслушана в моторът на времето забързал един космополит стоях и изпращах пътища пресичащи съдби а светофарите мигаха като детски невинни очи и кръстосваха замислени гримирани с грижи лица сред шума на задъханото ежедневие се промъкна плач на китара с дъх на изгубено утре и запълзя по клоните на смъртните дървета като пречистване един мим прекоси булеварда и се сля с бягащи жестове а там зад ъгъла пред малка катедрала самотна истина в една сълза изплака
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------