|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Робство
и всичко почна "само" с възпитание
да се държиш "нормално" според всички "норми"
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми
и власт и воля и образование
слабост и манипулации, закони
болка, вечен мрак, ридание
едните плачат гладни, други с милиони...
морал и зло... и правилно и грешно
и нощите и дните прекарани в страдание
и тоя път да следваш... тъжно... смешно...
изпратени безчет молитви без призвание
самота, презрение, самопризнание
празнота и всичко сладко в нея
радост, грешки, наказания
вървим на дето вятърът на мислите ни ни отвее
въпросите... дали се раждаш празен, кух
и егото си със "медали" пълним
да... всеки притежава този спортен дух
особено от болката безмълвни
за злато... щастие... венец...
и аз бях гладен за внимание...
ала не всеки става първенец
и там прегръща своето страдание
промъква се и най-голямата ирония
там дето винаги ще бъдещ пръв -
потънал в собствената си агония
да пишеш ти щастливо думи с кръв
да сложиш старт на тоя кръг порочен
да искаш да избягаш и останеш
да си препречваш пътя сам, а впрочем
единствено за сламка да желаеш да се хванеш
и се протягаш пак към сладката си дрога
редиш молитви пак във отчаяние и чакаш
таз сламка - радост /оптимизъм/ Бога
не те спасява май напълно сякаш
и след това характер го наричаш
като табела "аз не съм изгубен"
със всичкото което ще отричаш
добре дошъл в света ми чуден
стоиш си сам във нищото на мрака...
и сам ще можеш ти да избереш верига
да гони със дрънченето си самотата
дорде не се решиш че стига
живота... тая гадна кучка нимфоманка
и импотентем туй ме прави даже
че няма да съм вече кръвна банка
готов съм вече.... стегнах си багажа
смелост или глупост... пълзя по тая нишка тънка
и винаги съм първи аз във боя
свободен съм... пък нека съм издънка
махнете се от мене... болката е само моя
ала уви... и чувствата не питат
забивам меча... спирам аз да тичам
и бурни вихри в мене се преплитат
не искам аз... ала любов... пред тебе коленича
да... осъдете ме... разчитам на присъда
разбрах, че кой съм аз не зная....
не съм и туй... ала не мога друго аз да бъда
"Съдба" ли казвате? все тая...
из всичкото на нищото поскитах
не ме пречупва тая гледка вече
дори не помня аз защо се питах
"Аз бях... и съм" е толкова далече
самотни заедно стоим си всички
забулени във мрак от мисли тайни
щастливи ли ние сме сам-самички?
и трябва ли да е тъй крайно...
а истината като нестинарка
през пламъците се промъква боса
и те премазва тя като хлебарка
"Защо?" е отговорът на въпроса
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zahvurlen
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-02-24
прочитания: 275
точки: 66 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46666
Съобщения: 193671
Лексикони: 2118
Коментари: 70142
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
