Навън е лято, а в сърцето - зима

Пясъкът горещ следи не пази,

а морето всички чувства е отмило -

и до колене в миналото да нагазим,

всичко хубаво одавна се е изпарило...

Нищо вече няма да ни свързва

само звуци нейни от любовна песен.

Ти одавна с друга се обвърза -

навън е лято, а в сърцето - есен.

Обичам те, но мога ли да върна

нещо изживяно във мечтите?

Кажи ми как да те прегърна,

като още си текат сълзите?

Пясъкът не стига, за да ги попие,

а слънцето не може да ги изсуши.

По-добре е гръм да ме убие,

отколкото отново да ме нараниш!

И се редуват приливи и отливи,

дъждовна буря, слънчев ден...

Едва "Здравей" ми казваш и отиваш си -

и само болката остава в мен.

Но тежката балада ме успокоява,

тя денонощно в сърцето ми звучи.

Тази песен в душата ми остава,

а в нея нежно се припява "Не плачи!"!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf