Обречена

Любовта ми години се стеле

като утринна бяла мъгла.

Всеки ден, щом аз пътя намеря,

към сърцето ти тръгвам, вървя.

Но далечен е пътят. И труден.

Как да стигна? Все още не знам.

И заставам смирена, учудена

пред съдбата с тревога и блян.

И се лутам пак в болка и страст.

Лъжовният свят преоткривам.

А когато остана без глас,

уморена дълбоко заспивам.

Навярно ще бъде така -

сама надежди и чувства ще нося.

И предала се на теб, самота,

любовта аз навеки ще прося!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf