Ти тръгна. Вече си отиде.
Остана само пепелта,
но аз не ровя - не че не опитах,
но толкова ме заболя!
Не ще загаснат въглените - рани,
не ще изгасне любовта.
Аз в пепел, в спомени не ровя,
че вместо радост блика пак сълза.
Отдавна вече аз не питам
и в пепелта заринати стоят
тез въглени горещи - неразрити,
останали в студената ми плът!