Самота

Стоях сама, с поглед в небесата.

От остър писък наруши се тишината.

Падна от небето малко птиче бяло,

опитваше се, но не беше оцеляло.

А другарчето му тъй самотно и ранено,

летеше в кръг и беше съкрушено.

Може би не знаеше какво да прави вече

и все тъй безпомощно сновеше.

Безсилно беше като изоставено дете

и самотно - като моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf