Ослепях от самота

Ослепях от самота.
А болезнено изостреният ми слух
се напука
от неистова жажда
за дъжда
на твоите стъпки.
Ръцете ми -
увехнали цветя -
отчаяно сънуват
бурята на прошката ти.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sineva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-24
прочитания: 151
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759