Още веднъж за любовта

Той е май-

топъл,син и омаен,

променлив,

и със светло сърце,

а мечтите му

гонят безкрая...

Тиха нежност

люлее в ръце.

Той е май

и се смее със птиците,

а в очите му

тичат лъчи.

Нощем

с южния вятър

се скита.

Пее...

Тихо

и топло вали.

А сега е

помръкнал и тъжен.

Наранен.

С много гняв

във сърцето.

Облак-

тежък и сам.

И намръщен.

В самота

и без птици в небето.

И дъждовен,

ох,колко дъждовен...

Аз опитвам

дъжда да погаля,

да превържа

тъгата му болна

и да върна в мен

онзи май,

стария ...

Искам

цялата болка да взема

Аз коя съм ли?

Аз съм ноември...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ружена
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-02-25 г.
прочитания: 208
точки: 61 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169154
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404