ВъгленчетаЖивотът е сритал грубо едно невинно създание… и е затворил мечтите му в клетка. Непомилвано ласкаво никога, горкото сираче броди по улиците на несретната си съдба без посока и... плаче ли плаче... Тъгата му е безбрежна, но сълзите му все пак пресъхват от умората и неизбежната горест. Стъклена безпомощност, стигаща до прозрачно отчаяние, задушава всяка цел и всяка идея на умното дребосъче. Из детската главица се гонят и борят един с друг безброй въпроси... Но сред всичките се откроява един, който блъска най-силно по нещастното детско сърчице: Направил ли съм нещо лошо, та да заслужа никой да не ме обича?Замисляли ли сте се защо в очите на вашите деца блестят ярки искрици, а в тъжните очи на сирачетата има само бледа мъглявина от преждевременно изгорял огън, след който едва-едва мъжделеят въгленчета... ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Едно интелигентно и много красиво дете с безкрайно тъжни очи и само за 12 години живот...вече озлобена срещу живота и хората душа...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------