Когато дойде деня, в който си отидеш

от този свят, няма да го повярвам.

Ще капят хиляди сълзи и ще легна на гробът

ти с роза. Красива, червена с много бодли.

Ще дойда на гробът ти и ще легна върху него

там в тъмнината на сивата плоча до надписа с името ти.

Тихичо, ще легна и ще позволя на сълзите да закапят.

Ще позволя на сърцето да заплаче и ще позволя на всички

болезнени спомени да минат през мислите. Ще пусна цялата болка

навън от себе си. Ще я разкрия там в мрака на студеният ти гроб, който

ще ме топли винаги когато имам нужда. Ще легна на него с роза в ръка.

Ще си спомня всяка секунда с теб, но не си отивай преди да кажа последно "сбогом"

не си отивай преди да кажа последно "обичам те". Там ще легна в мрака на гробът ти

с цялата си болка и сълзи ще остана там до сутринта. Ще седя обляна в сълзи в прегръдката на мрака.

Ще усещам още топлият ти глас, прегръдката ти. Ще се взирам в нищо то сякаш гледам в твой те очи.

Ще изплача всичките си сълзи пред теб. От тях може да поникната най-хубавите цветя на земята...

Ще заспя и в съня ми ще се моля да се появиш ти и да стане като в приказката любима

"Малката кибритопродавачка" да драсна клечки кибритени и да заспя завинаги...