Дете на любовта

Отдавна теб опитвам да забравя,

Измъчвам се и нещо ми тежи,

Не искат и не могат да прощават

Най-нежните и искрени очи.

Отдавна само в стихове чертая,

Сълзи и чувства, мисли и мечти...

Сама ли съм и още ли желая

Най-нежните и искрени очи?

Робиня на безбрежната вселена,

Жестока като пролетна мъгла,

Богиня - от омраза уморена,

Красива като вечерна луна.

Потайна като сянката на злото

И топла като райска тишина,

Горчива като гаснеща раздяла,

Болезнено обичаща, добра...

Отдавна се опитвам да съм силна,

Да паля с длани друг обичан свят,

Да бъда недостъпна за живота

И вечния така очакващ ад.

Но винаги съм истинска и нежна,

И винаги съм Истинска жена...

Понякога неистово небрежна...

Аз просто съм Дете на Любовта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf