|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Няма нататък
Спри да ме гледаш така аз те моля,
знаеш не вярвам в твоите думи,
на съня ми не давам да взимаш покоя,
в душата щом имам рани куршумни.
Спри да ме водиш по твоята пътека
аз път там за мене, не мога, не виждам,
отдавна не си за мене човека,
но аз не те мразя, не те ненавиждам.
Да солиш моите рани недей, съжали ме
и моята мъка остави да изтлява,
за своите грешки пак мен обвини ме,
само раздялата с теб, ни спасява.
Пусни ме да тръгвам, далечна съм вече,
за близост останаха само птици да пеят,
каквото било е за нас, вече беше,
на сила в асфалта цветя не виреят.
Вода и огън с тебе сме вече,
гора и пустиня с общо небе,
вярата в теб безвъзвратно изтече,
недей продължава с въпрос, на къде.
Няма нататък и няма обратно,
няма го нежният влюбен в теб глас,
всичко в живота се връща стократно,
щом е настъпил за сбогуване час.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-26
прочитания: 147
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46715
Съобщения: 196061
Лексикони: 2129
Коментари: 70286
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
