Луната ме предаде...

Луната ме предаде през нощта,
изгубих в мрака и следите,
звездите светят в слепота сами,
но огънят е тя а те искрите...

Дори в тунела изхода е в края,
а тук в откритото къде е...?
в една посока кучетата лаят,
а в другата девойки пеят.

А ти...защо си млъкнала сега,
мракът ли те плаши или бягаш,
дали не търся някъква лъжа...?
или ме чакаш някъде и страдаш.

Повиках те , десетки пъти,
сърцето ми те викаше неспирно,
но никъде не чух гласът ти,
и никъде не чаках да те видя...

Не чаках...спрях отдавна,
луната ме предаде през нощта,
покри се, стана хладна...
ти беше моята луна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf