Едно момиче.
Една душа.Сама.
Хиляди сълзи.От хиляди причини.
Постоянна тъга.
Внушена от самата себе си или съвсем истинска.
Отговор няма.
Оставена сама да се справи.
Да бъде силна и сама.
Невъзможно?Истина е.
Сама съм и съм силна.
Плача.Постоянно.За всичко.За всеки.
Без приятели,без познати,без роднини.
Съвсем сама.
Тя - душата и те - сълзите.
Обичат се.Винаги са се обичали.
Странни любовници.
Никога не си изневеряват.
Душата, изгонена от тялото дори,се лута без цел и посока.
Сълзите - проронени наивно,изгубени от очите, паднали от лицето,
тежко падат и загиват в цимента.
Душата е отново сама. Не обичана дори от сълзите.
Тях вече ги няма.
Очите не искат да плачат вече.
Душата остава.
И се уморява.Омръзна и да е сама.
Душата се дави,гърчи се,влачи се,плюе,припада....УМИРА!
Душата я няма.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dim-dam-dum_F
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-26
прочитания: 177
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54629
   Съобщения: 254963
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86136
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644