Всеки е сам

Всеки е сам

Когато си сам, не чувстваш нищо,
а казват някои, че чувстваш студ.
Ни студ, ни слънце, ни глад, ни жажда.
По-скоро чувстваш се ти някак луд.

Защо за луд се мислиш ще ти кажа
Че щом си празен вътрешно, нали
не можеш никому да кажеш,
че всъщност страшно те боли.

И щом “Защо си тъжен?” те попитат
оставаш ти безмълвен и смутен,
защото просто нищо не изпитваш
и чувстваш се болезнено студен.

И все мълчиш, от “нищото” объркан,
от мрачната безмерна самота,
от болката, загнездила се в тебе
и странната смълчана празнота.

И никой да те разбере не може,
защото все стоиш безкрайно ням.
А и ти самия няма как да кажеш,
колко сам си във света голям.

Не съм сама! Около мене хора,
и питат ме: “Какво ти е, кажи?”
“Сама съм!” Повече какво да кажа.
Аз спирам, стига толкова лъже.

Ще ме прегърнеш, ти си мой приятел,
но колко си приятел аз не знам.
Аз ще мълча, но искрена ще бъда,
защото всъщност ти си също сам.

В{ъв} този свят, граден върху лъжите,
върху неискрени усмивки и слова
аз знам, че никой не е по-различен
и че самотна е и твоята душа.

И погледа ти празен, е зареян
из вечността на бъдещите дни,
а пътя ти самотен, е осеян
с приятели с неискрени души.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf