Признание

Твоето лице ме преследва. Все още твоите черти личат в мен и сякаш

времето е безсилно да ги заличи. Всяка нощ сълзите ми се стичат и те чакам да ги избършеш, но къде си ти?

Може би те е страх, но и мен също. Всяка нощ треперя и на отворения прозорец взиращата се там някъде в мрака на нощта търся те, но не те откривам.Така ли да оставя нещата?

Скъпи, знам, че не е редно, но давам всичко, за да те имам. Готова съм дори да те деля с друга стига само да те имам. Скъпи, може би ще те нараня, о трябва да ти направя най-страшното признание "обичам те".