Аз се опитвам да избягам от това, което чувствам, но е твърде трудно, за да го постигна.
Аз с опитвам да бъда себе си, но става все по-трудно и по-трудно.
Аз ще те потърся, но първо ще чакам ти да спреш до мен.
Не ме обичаш, но аз ще те обичам. Не можеш да си с мен.
Навярно не го желаеш. Аз се опитвам да избягам, но става все по-трудно да
игнорирам начина по който се чувствам. Аз ще се боря, ако аз мога да го направя.
Аз те викам, но дали ме чуваш? Аз те обичам и ще те обичам вечно. Ще ти подаря сърцето си стига да знам, че
и твоето ще ми принадлежи някога. Можеш ли да го почувстваш? Това, което чувствам аз е обвило сърцето, но
аз мога да го подтисна сама, стига да знам, че ще си щастлив. Аз мога д продължа сама да лекувам разбитото си сърце, но нужно ли е скъпи да страдам още?
Когато мога да бъда с теб и да усещам сърцето си постоянно цяло. Когато съм с теб разбитите парчета се събират и сякаш са залепени с лепило, но няма следа от лепилото. Когато съм теб обичам така сякаш никога преди не са ме наранявали. Аз ще избягам, ако мога. Но то - чувството е толкова силно...
Ще можеш ли и ти един ден да го почувстваш към мен?
