Девет силуета в безизходица

и между тях една черта.

Главите им отрязани със ножица,

без порив за живот - везна.

Девет силуета в авангарда,

на забравена от дяволи земя.

Щастие? - Човешка контрабанда,

орисан глас пред нечия кама.

Девет силуета във забравата,

пред подстъпите на една съдба.

Заключена завинаги е бравата,

и няма я последната врата.

Девет силуета се претапят

във мойте две безизразни очи.

Надежти те им лепкаво се стапят,

убивани от моите мечти.

Девет силуета коленичат

да се смиля над грешната им гръд.

Със гнусни клетви до живот се вричат,

Обръщам се пред тях - ще мрат...