Изгубена

Изгубих се в нощта като магия,

Понесоха ме диви ветрове,

Ранена след болезнена стихия,

Потърсих в мрака твоето лице.

Очите ти - проблясъци в тъмата,

Стопиха безпощадно моя смях

И тръгнах като блудница в мъглата,

Откривайки изгубения грях.

Почувствах, че ме чакаше нестоплян,

Вървях със неотлъчна топлина,

Но облак - от безвремие отронен

Прогони топлината, заваля...

Изгуби се и ти във тишината,

Мъглата ме погълна на мига,

В окови ме обгърна самотата,

А аз заплаках - нежна и добра.

Останах под дъжда и като огън

Угаснал след нестихващи сълзи,

Изпепелих нечаканото сбогом

И твоите проблеснали очи.

Аз тръгнах след това и осъзнала,

Далече си завинаги от мен

И тази неочаквана раздяла,

Забравям неизменно в своя ден.

Изгубих се в нощта като магия,

Понесоха ме диви ветрове,

Ранена след болезнена стихия,

Потърсих в мрака нови светове...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf