Бяла тъга

Отново е зима във моята душа,

застинало бяло, без ласка, любов.

Не ще да дочакам с кокичето бяло,

живителна пролет и нов благослов.

Затрупват ме преспи от спомени мили,

но да се усмихвам не мога дори,

скреж покрива очите ми сини,

светлината се губи... уви.

Злият вятър дълбае в сърцето,

истръгва последната капка любов.

Отне ми душата, отне ми лицето,

само сянка съм в този живот.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf