НЕ СЪЖАЛЯВАМ ЗА ВРЕМЕТО...

Не съжалявам за времето

в което премина животът ми,

стъпил на вихъра в стремето,

живях го така... безропотно.

Живях ли? Бях ли във него?

Де да знам и аз какво беше,

градях самочувствие-его,

а той, до мене вървеше...

Май... всичко от него опитах,

докосвах и живи, и мъртви,

и нито веднъж не попитах,

Защо? - когато прокървях...

А той... си вървеше, не спираше,

тихо си крачеше с мене,

дори и... не подозираше,

че тече във моите вени...

Изстисквах го колкото можех,

взех си от него дължимото,

заради него зарязах те, Боже,

забравих за теб и... незримото...

Сега съм вече в години,

пълен със спомени-мигове,

за небета със облаци сини,

за... недописани стихове...

Не, не съжалявам за времето

в което живяхме... животе,

сега разбирам, че... момъкът,

до теб що живя - "Дон Кихот" е!...

До теб изживя свойте делници,

премина през кръв и Голготи,

атакувахме заедно мелници,

но... живяхме със тебе - животе!...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf