ДВЕ ОЧИ РАНЕНИ В ПОЛЕТ

Две очи ранени в полет,

отрязани крила, разруха.

Две очи ранени - мъка

и питат, питат - ЗАЩО?

Две очи ранени в полет,

аз срещнах ги, пленена бях.

Усмихнах им се, погалих

а те учудени, аз занемях.

Две очи ранени в полет,

познати те ми бяха, знаех.

От минал живот, карма,

те близки, сродни са разбрах.

Две очи ранени в полет,

пресякоха се с мойте на кръстопът.

И топлина разляха в мен,

и при душата, там се спряха.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf