|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На Киро
В памет на моя колега и приятел Кирцата
Следи от гуми. Писък на спирачки.
Асфалта се пропуква от тъга.
Остават само някакви си крачки,
да стигнеш до последната врата.
Сякаш още виждам те във мрака,
понякога, когато не заспя.
Но зная, че не можеш да ме чакаш
и зная, че не мога да те спра.
Със залеза си тръгваш безвъзвратно.
Не каза Сбогом. Просто отлетя!
След тебе вече няма път обратно,
по който да се върнеш у дома.
Но срещнем ли се пак, поне ще зная,
отваряйки последната врата,
че дълго преди мен си стигнал Рая,
тази вечер, в края на деня!
Почивай в мир!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-02-28 г.
прочитания: 197
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 25 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42740
Съобщения: 179397
Лексикони: 1842
Коментари: 59629
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
