Така ми липсваш тази сутрин...

Кафето... Заприлича ми на ирис,
на огнено око, на блик от леща...
Отдръпнах се. Попари ме със мирис
на самота. Онази стара вещица,
в горчилката на дъното се е скрила
и дебне да се влее в мен заразно.
Да можеше, тя би ме и убила.
Защото ме обичаш, тя ме мрази.
"Защо го няма днес?" - зад мен злобее.
Мълчи проклетнице! Не ща да слушам!
А тя - нахална: "Той сега, къде е?"...
Треперя. Искам в тебе да се сгуша
и да дочакам ден във сън красив.
В сърцето ти да бъда болка, спазъм
и ритъма му буен, страстен, див...
до оня миг, върховен на екстаза...
От Рая, на земята да се спусна,
като росица утринна през лято,
като целувка лека върху устни,
като милувка в шепата на вятър...

Кафето ми изстива. Като жили.
Самотно е... Отровено и пусто.
Така ми липсваш тази сутрин, мили
с очи - кафе и кадифени устни...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf