Писмото пред зловещия олтар

Във бяло аз пристъпвам към олтара,

Но днес са тъжни моите очи

И сякаш натежала изневяра

Оставя във гърдите ми следи.

Усмивка върху себе си не нося

И дишам тежко, в гърлото горчи,

От днес измами ласкави не прося,

Смехът ми ще се ражда през сълзи.

Проклет да е! С богатство ме откупи…

Да беше ме попитал за това!

Не щеше мойта воля да пречупи,

Не щеше да ми вземе гордостта!

Във бяло аз пристъпвам към олтара,

Но сълзи замъгляват този ден

И нещо във сърцето ме изгаря…

Очаква ме… и всичко стене в мен!

Дете със тъжен поглед в белотата

Съзирам със протегната ръка,

Пронизва ме дълбоко плик без име…

Със надпис: ”НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА!”.

Изтръпвам пред момчето и разбирам -

Писмото е донесено за мен,

Навярно, вместо днес да ме презира,

Ще влее радост в мрачния ми ден…

Предишната ми обич! Той е всичко!

Изгрявах с Него всеки път със страст,

Заспивах във прегръдките му нощем,

А денем се топях във сладка власт!

С треперещи ръце отворих плика,

Зачетох остър почерк през сълзи,

Едва се спрях пред всички да извикам,

Но нещо в мен ме спря… и съжалих!

А трябваше да бъда предпазлива…

Защо си причиних това сама!?

Навярно можех днес да съм щастлива

И щях да съм открила любовта!

В писмото без адрес и без подател

С големи букви пишеше: ”ПОКРОВ.

ДАНО НАМЕРИШ ЩАСТИЕ В ЖИВОТА,

НО ПОМНИШ И ПРЕДИШНАТА ЛЮБОВ!”

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf