Утаено вричане

Капките престорено безразличие

по маншона ти

разплискват вълнението на веслата ми,

но не замъгляват

вискозитета на залеза в съня ми.

Дори да пришиеш копчетата

за илиците си,

искрите в чашата ми ще бушуват

и струните на нащърбените ти причини

ще се молят за притворен прозорец.

Пренаписваш симфонията

на реколтата белязани лунички

по огледалото ми

и само тънкостенно полувричане

познава теб

в утайката ми

от негласни междуметия.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf