В утробата на делника,
с на умората прокобата,
снага едва изправена остава...
Всеки иска, всеки чака,
ала никой нищичко от себе си не дава.
После чужди и далечни са били усмивките й.
После чужда и далечна е била.
Как да полети свободна,
щом в утробата на делника си е закотвена?!
Как да се усмихва близка, топла, нежна,
щом умората притиска я?!
Само мисълта тя пуска да се скита волна,
а с тялото си в делника остава тя зазидана.
