Остани си там Любов ...

Остани си там, остани така, далечна и безмълвна ти Любов.

Остани ти няма, безразлична, на своя свят обречена.

Остани си там. Мираж бъди и хоризонт недостижим.

Остани и там бъди..., за мене забрави...

Аз ще те помня дълго, след това ще се преструвам, че забравям.

Ще те нося като мисъл, като болка, като вдъхоновение.

С думи чувствата различни ще обличам,

ще те отричам, ще се вричам и ще те обичам,

после ще те гоня и ще те намразвам, после себе си ще мразя,

заради болката, която зарад теб си причинявам.

Виж сега Любов и не отричай,

че думите, когато не напират да ги казваме, излишни са.

По-добре мълчанието да цари тогава...

Времето, когато нямаме желание да споделим, загубено е.

По-добре очи с очи да не се видят никога...

Обичта, щом дръзваме да я отричаме, не заслужаваме да я изпитваме.

По-добре от студ да се сковаваме...

Бурите щом игнорираме, на парализиращо спокойствие обричаме душите.

И така преживяме... а не живеем.

Остани си там Любов безмълвна.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf