В минзухар те разпознах...в един жадуван миг от блян,трижди в сънища живян...На Теб да кажа не посмях!
Как в студена, сива шепа,на ден с посърнала ръка,да ме стоплиш ти успя -да викнеш лъч в небето?
Свит в нощен сляп чадър -на гръд усойна съм привикнал,не искам пак да съм обикнал,преди да стана по-добър!
Сто черни друми извървях!Пак тръгвам аз да се намеря...За мен си слънчева постеля.На Теб да кажа не посмях...
16.01.08.
